Как са живели преди години нашите баби и дядовци?

От деца знаем, че мъдростта и опита на старите хора са безценни. Много неща бихме научили от тях, ако си дадем малко време за да ги чуем. Те са живели при много по-лоши материални и социални условия, но са имали нещо много по-ценно – усещането за общност, за съпричастност и взаимопомощ. Просто животът ги е научил на това. Както са казвали „Бог високо, цар – далеко!”. Кой да им помогне, ако не си помогнат сами?

Нашите баби и дядовци разказват много показателни истории в тази насока. Ето, на един човек в селото са му се издавили всички овце. А те са били неговата прехрана и неговият живот. Какво му оставало освен наистина да се раздели с него? Но съселяните му веднага са намерили решение, което никой властник и никое правителство няма да даде – събрали са от всяка къща кой каквото има – по агне, по козле... И човекът отново се сдобил със смисъл да живее! А добитъкът му се оказал повече, отколкото преди нещастието...

Когато някой започнел да строи къща, всеки който е имал възможност, е помагал – един с материали, друг с инструменти, трети с труд. Стопанинът е трябвало само да купи пироните, всичко друго  е било намирано, подготвяно и доставяно от съселяните му. По този начин и най-бедните са получавали свой дом, без да се заробват с непосилни кредити и дългове.

А нещата са толкова прости – самоорганизацията и саморегулирането на общостта са способни да постигнат много повече от всеки административен акт. Днес помагам на друг, утре ще се наложи той да помага на мене. И как например да не отидеш да гасиш къщата на съседа, нали иначе огъня ще дойде и при теб! За всичко това няма нужда от писани закони или правила. Има нужда от здрав разум. Такъв, който много често липсва в съвременното ни уж уредено и обезпечено общество.

Ето и пример за строеж на къща от една сплотена и организирана общност.

Ако ви е харесало, това което прочетохте, моля да го СПОДЕЛИТЕ с приятелите си. Екипът на bgkef.com ще ви бъде благодарен!

Сподели с приятели